Свръхчовешка комедия

Изкуството има своята „Божествена”
и своята  „Човешка” комедия.
 За да допълним до магическото число 3,
необходима е още една...

Историята помни единици,
по тях измерва своя ръст светът.
За много, за милионите войници
аналите безпаметно мълчат.

В една съдба откриваш своя символ,
в статистиката – безучастен сбор,
в героя – образ, който не умира,
в безбройните убити – тор...
До днес се преразказва и не спира
ЕДНА война, пътуване ЕДНО.

В стотици Одисеи и Илиади
Проблясва име, значело човек –
Героите остават вечно млади –
Вовеки с ореол на свръхчовек.

А неговата, личната история
„се свежда до един единствен миг,
завинаги, във който осъзнава КОЙ Е”
(написал е един поет велик).

 Във митове и във литература
Открих повтарящ се и скрит сюжет –
за свръхгероя – славна креатура –
с гротесков край дочакал своя ред.

Смъртта му е въздигнала до символ
поредната безсмислена игра –
един абзац комично – патетичен
от Свръхчовешката комедия.

Я. Д.

...

Цикълът „Свъхчовешка комедия” е реализиран по повод на конкретна изложба в галерия „Възраждане”, Пловдив, но темите, които съм интерпретирал, ме вълнуват отдавна. Вероятно този цикъл ще бъде допълнен с още произведения. За да изясня „реалиите”, на които се базирам, съм си позволил преразказ в стихотворна форма на някои от използваните легенди, което смятам, че отговаря на „епичната” патетика. Естетиката и крайният вид на творбите са изкристализирали и благодарение на съветите и критиката на моята съпруга арх. Албена Дейкова.
Я.Д.

...

Една странна и неочаквана изложба (цикъла „Свръхчовешка комедия”) – така извън контекста на това, което ни заобикаля, че и след като я види човек, преценката малко трудно се промъква между предварителните очаквания. Може би първото което си казваш е: „Защо пък не...” И усещането за това, колко човешки пътеки сме забравили и засипали с „модерното” си ежедневие. И още – че трябва да „откриваме” не само бъдещето, но и миналото си.
Да – малко повече литература и, ако щете, слово – темата на изложбата просто иска необходимата коректност към  литературния оригинал. Защо пък сме решили, че нечленоразделната реч на масовата нефигуративност може да измести могъщата сугестия на словото. Просто темата на цикъла е родила формата си. Монолог или диалог – „Свръхчовешката комедия” е далече от търсенето на провокации и полемики. Този цикъл живописни произведения просто е това, което е и с въпросите и отговорите си е на вашето любезно внимание – не като носталгични симулации и умиление, а с истински жив интерес и контакт.
Проф. Иван Праматаров