Почит към Веласкес – 1998г.

масло, платно 40/40

„...Горчивината да превръщаш на годините
В звучаща музика, роптание и символ”
Борхес, „Поетическото изкуство”

Картината представлява вариация върху портрета на дворцовото джудже Дон Себастиан де Мора от Веласкес. Изображението е опит да се анализират скритите пластове в един от първите шедьоври на психологическия портрет в европейската живопис. Героите от тези творби – шутове, луди и изроди – сякаш размишляват върху странностите на света, в който големите и силните се забавляват в компанията им, за да се чувстват още по-големи и силни, превръщайки двореца в инкубатор за уроди.

Композицията почива  върху нарочно преекспониране на похватите на майстора, средата е детайл от друга емблематична Веласкесова картина – Менините. Многопластовата символика на яйцето (формата е подсказана от самия силует на портрета) е свързана и с раждането.

Веласкес – безспорният майстор на репрезентативния портрет е и „баща” на същинския  портрет-състояние.