Еризихтон - 2003г.

акрил, масло, платно, 120/100

Еризихтон (алегория на консумацията)
Овидий, Метаморфози  VIII,  738 – 884

Безброй герои, теми, боговете
на страниците си събра, поете –
изкуството след тебе 20 века
с „Метаморфозите” твори човека.
„Еризихтон” – една гротескна драма
намирам тук, потънала в забрава,
една така буквална алегория
е скрита в настоящата история –
за безогледна гордост, нихилизъм,
довела цар до глад, канибализъм :

„Той със секира – разказват – увредил леса на Церера
и със желязото сам осквернил светостта на гората.
Там с многолетно стъбло се издигаше дъб необхватен –
цяла дъбрава... .
Той повели на слугите да гътнат свещения дъб, а
щом забеляза, че те не започват, сам грабна секира
от едного, та изрече безсрамникът тази закана:
„Даже да беше самата богиня и нейна любимка,
пак ще докосне дъбът със зеленото върше земята!”

Сурова, майката природа мила
За зли чада оръжие е скрила –
Жестока и непобедима сила.
„Гладът да го разкъсва” – повелила.

„... Не стига му явно, което
Цели градища насища, което народа насища.
Колкото повече тъпче търбуха си, повече иска...”

Едно предупреждение Овидий
отправил и възможен край предвидил
към този вид – човека консумиращ
самоизяждащ се от лакомия.

„Но като грозната напаст му всички запаси изчерпа
и го подбуди към жажда жестока за нова прехрана,
почна със собствени зъби месата си сам да разръфва...”

Я. Д.