Ангиари – 2000г.

масло, платно 60/50

Този живописен етюд по Леонардо е “постмодерна” реплика на неосъществения му стенопис „Битката при Ангиари” за голямата зала на флорентинската Синьория. За несбъднатото великолепие на тази творба може да съдим по многословното възхищение на съвременниците, видели подготвителния картон, по няколко скици и едно копие на централната група – „Битка за знамето” от Рубенс.

Съдбата на произведението крие особен символ. „Погледай някоя стена, станала на петна от влагата или някой неравномерно оцветен камък – пише Леонардо – и ще видиш в тях подобие на прекрасни пейзажи, планини, руини, скали, битки и странни фигури в бурно движение...” Да си представим как петната, стимулирали въображението на художника, постепенно изкристализират в детайли от „странни фигури в бурно движение”, доловими сред хаоса на битката. Петната са и подходящата метафора на същия този хаос, породен от „беса, гнева и жаждата за мъст”, и физическата реалност, в която се превръща същия този стенопис, заради технологична грешка на Леонардо, който „изоставил работата, виждайки я поразена” (Джорджо Вазари, Животът на Леонардо да Винчи).

Пътят, извървян от идеята до невероятното майсторство, което той доказва във формите и очертанията, огледално се повтаря при превръщането на живописната материя от несравнимо изпълнени, „неподлежащи на описание” детайли в петна – това е част от виртуозното небитие на тази загадъчна творба – метафора – „Битката при Ангиари”.