концепция
Понякога просто творим, осъществявайки потенциала заложен у нас. Понякога се опитваме да предадем с думи процесът на творенето, за да го препреживеем и осмислим. Понякога думите са едно удобство при разпознаване и „категоризиране” на твореца.
Вярвам в обективния критерий за „добро” и „лошо” изкуство. Но вярвам, че създаден по „образ и подобие Божие”, човекът a priori е роден художник, „композиращ човек”, и че „красотата ни дебне в случайните думи на един уличен диалог”.
Не мисля за „стила” докато творя (освен когато се опитвам да творя в нарочно определена стилистика), но се чувствам уютно в широките граници на „реализма”. Мисля че темата, произведението иска своята форма, а задача на художника е да я обективизира. Стиловете в изкуството не са нищо друго освен точните неща от които е съставена тъканта му.
Приемам зараждането на отделните стилове не като еволюция, а като постепенно осъзнаване, еманципиране и абсолютизиране на различни компоненти на творческия импулс.
Относно темите на моето творчество – винаги ме е изкушавало човешкото тяло, понякога литературата или новият прочит на произведения от прочути майстори.
Не мисля че правя „илюстрация”, по-скоро „превод” на „друг език” и в друг контекст. Нарекох някои от тези търсения „визуални есета”. Понякога те се наричат „постмодернизъм”
Не се чувствам задължен да следвам руслото на определена културна традиция, нито дори българската, но моите предпочитания, познания и търсене са предначертани от интереса ми предимно към европейското изкуство.
Опитал съм се да придам литературна форма и да разширя разсъжденията си по тези и други теми в книгата „Етюди за творчеството”, издадена 2005 г.
Природата, нашата родна природа е мой постоянен извор на вдъхновение и енергия. Обичам да рисувам от натура, да търся непосредствен аналог на величесвения или лиричен ритъм на пейзажа, да откривам специфичната „анатомия” на природата. Между най-съкровените ми преживявания е рисуването в Рила – вярвам, че опитите да интерпретирам нейните специфични „структури” са повлияли силно върху формирането на почерка ми.
© Yakim Deykov 2008