Етюди за творчеството

"Етюди за творчеството"  е първият плод на моите изкушения от философията, литературата и теорията на изкуството.

...

Ком­по­зи­ра­щи­ят чо­век

Основното определение на човека е дух и не бива да се подвеждаме от обстоятелството, че освен това той може да ходи на два крака.
Киркегор

Homo sapiens – “на­уч­но” (по-ско­ро ус­лов­но) от­ре­де­но­то мяс­то на чо­ве­ка в стъл­би­ца­та на ево­лю­ци­я­та на ви­до­ве­те ни пос­та­вя пред въп­ро­са що е ра­зум­ност.  Ко­га­то се ока­за – пи­ше Хьой­зин­ха – че хо­ра­та не са тол­ко­ва ра­зум­ни, за как­ви­то се смя­та­ха в ра­дос­т­ния век на прек­ло­не­ни­е­то пред Ра­зу­ма, на­шият род бе на­ре­чен Homo sapiens и Homo faber. Ос­ме­ля­вам се да пред­ло­жа ед­но оп­ре­де­ле­ние за ра­зум­ност, ко­е­то не мо­же да бъ­де дис­к­ре­ди­ти­ра­но лес­но. И дейс­т­ви­тел­но – вся­ка чо­веш­ка дей­ност е ут­вър­ж­да­ва­не на ал­го­ри­тъм – сис­те­ма от пра­ви­ла, ко­и­то оп­ре­де­лят пос­ле­до­ва­тел­ност от дейс­т­вия, чи­е­то следване пред­пос­та­вя пос­ти­га­не­то на да­де­на цел. Ако се опи­та­ме да на­зо­вем то­ва с ед­на ду­ма, стру­ва ми се , че най-точ­на­та (т.е. най-мал­ко не­точ­на­та) ще бъ­де ком­по­зи­ция. Раз­лич­ни­те чо­веш­ки дей­нос­ти в хо­да на сво­е­то раз­ви­тие са обо­со­би­ли на­бо­ри от пра­ви­ла, на­бо­ри от ус­лов­нос­ти, ко­и­то мо­же да бъ­дат на­ре­че­ни език (език на из­кус­т­во­то, език на на­у­ка­та…) и то не прос­то ка­то ме­та­фо­ра. Те­зи ези­ци имат сво­и­те ек­зо- и езо-­те­ри­чен пласт, имат своя не­дос­тъ­пен за про­фа­ни­те под­текст. Да пи­шеш за ком­по­зи­ци­я­та в из­кус­т­во­то, да пра­виш ком­по­зи­ции оз­на­ча­ва да раз­би­раш гра­ма­ти­ка­та на ези­ка на из­кус­т­во­то. Съвременната психологическа наука утвърждава “виждането” като мълниеносно подреждане, ще рече композиране на безбройните визуални факти. Подкрепям предложеното “онасловяване” на нашата “разумност” с кратко резюме на някои тези на Рудолф Арнхайм относно визуалното възприятие – довод, свързващ разумността ни с “биологията”:
• Въз­п­ри­я­ти­е­то в ос­но­ва­та си е поз­на­ва­те­лен про­цес.
• Ви­зу­ал­но­то въз­п­ри­я­тие не е па­си­вен, съ­зер­ца­те­лен акт, а твор­чес­ки ак­ти­вен, ди­на­ми­чен про­цес; не е прос­то реп­ро­ду­ци­ра­не на обек­та, а съз­да­ва­не на ви­зу­ал­ни “мо­де­ли”, ви­зу­ал­ни “по­ня­тия” чрез оцен­ка, обо­ща­ва­не, съ­пос­та­вя­не с ми­нал опит, ана­лиз и син­тез.
• Ви­зу­ал­но­то въз­п­ри­я­тие по сво­я­та струк­ту­ра пред­с­тав­ля­ва чув­с­т­вен ана­лог на ин­те­лек­ту­ал­но­то поз­на­ние. Ко­га­то се го­во­ри за се­тив­но поз­на­ние (в час­т­ния слу­чай ви­зу­ал­но­то въз­п­ри­я­тие) е на­пъл­но умес­т­но из­пол­з­ва­не­то на тер­ми­ни ка­то “по­ня­тие”, “съж­де­ние”, “ло­ги­ка”, “ аб­с­т­рак­ция”, “зак­лю­че­ние”, ко­и­то сме свик­на­ли да упот­ре­бя­ва­ме за про­це­са на аб­с­т­рак­т­но­то мис­ле­не – на две­те ни­ва дейс­т­ват сход­ни ме­ха­низ­ми.
• Как­то на­уч­но­то поз­на­ние си слу­жи с оп­ре­де­ле­ни ло­ги­чес­ки ка­те­го­рии, та­ка и въз­п­ри­я­ти­е­то има свои струк­тур­ни прин­ци­пи – ви­зу­ал­ни по­ня­тия, на които съответстват изобразителни понятия.
• Въз­п­ри­я­ти­е­то не е ме­ха­нич­но ре­гис­т­ри­ра­не, а още – мис­ле­не, раз­съж­де­ние, ин­ту­и­ция, твор­чес­т­во - схва­ща­не и пос­ти­га­не на зна­чи­ми струк­тур­ни мо­де­ли, вне­зап­но про­ник­ва­не в същ­ност­та. Те­зи чер­ти го сро­дя­ват с ху­до­жес­т­ве­на­та дей­ност – оттам и из­во­дът, че спо­соб­ност­та за твор­чес­т­во не е при­ви­ле­гия на оп­ре­де­ле­ни та­лан­ти. Все­ки зд­рав ин­ди­вид – и ци­га­ни­нът и ака­де­ми­кът (Беш­ков) “тво­ри” по­не на ни­во се­тив­но въз­п­ри­я­тие.
Ето още някои отстоявания, срещнати в прочути страници:
Да хо­диш по ули­ца­та съ­що е ком­по­зи­ция, ина­че си до­би­тък. (Бешков)
Наистина, човекът е единственото животно, което оставя свидетелства подир себе си, защото е единственото животно, чиито произведения “извикват в съзнанието” някаква идея, различна от материалното им битие. Други животни използват знаци и градят структури, но те използват знаци без да осъзнават логическата връзка на обозначаването и градят структури, без да осъзнават вътрешната връзка на градежа. (Ервин Пановски)
...
Изящните, геометрично перфектни построения на общности от животинския свят (напр. пчелите) също извикват в съзнанието думата композиция, особено при анализ на математическите им съотношения. Спрямо безкрайните възможности на съзнателно осмисления порядък, чиито най-впечатляващи примери са от сферата на изкуството, тези “композиционни схеми” ни изглеждат елементарни. Или може би – прости, с онази недостъпна простота, която е приоритет на Демиурга.
...
Човекът на изкуството, истинският творец все по-рядко е поставен на пиедестала, отреждан му в минали епохи, но все още е запазил известно обаяние. Не е ли това обаяние пиететът, който ни вдъхва с битието си на “архитип”. Архитипът на разумния човек.
...
(Отличен, за съжаление чужд финал)
Дън уве­ря­ва, че в смърт­та ще се на­у­чим ус­пеш­но да бо­ра­вим с веч­ност­та. Ще си въз­вър­нем всич­ки ми­го­ве от на­шия жи­вот и ще ги съ­че­та­ем, как­то ни се пон­ра­ви. Бог и на­ши­те при­я­те­ли, и Шек­с­пир ще ни сът­руд­ни­чат.
Пред та­зи тъй блес­тя­ща те­за вся­ка заб­лу­да, до­пус­на­та от ав­то­ра, се оказ­ва ма­ло­важ­на. (Борхес)

...

Кратки

Чета у Карл Манхайм: Веднъж Паул Ернст отбеляза, че големият художник се състои от две екзистенции: велик човек и занаятчия – този, на когото е дадена само една от двете, е именно дилетант. Творецът, художникът се доближава най-плътно до архитипа, платоническия първообраз на (идеален) занаятчия, освен ако този архитип не е самият Творец.
...
Идеалното произведение се състои от точно толкова образи, “мазки”, щрихи, ноти, думи или движения, колкото са необходими и е в рамките на съвършенно адекватно време или формат. Реалното произведение – шедьовър внушава, че се състои от точно толкова образи, “мазки”, щрихи, ноти, думи или движения, колкото са необходими и е в рамките на съвършенно адекватно време или формат.
...
Теорията не е виновна за нашата неподготвеност, нежелание или невъзможност да я приложим.
...
Светът прилича на картина повече, отколкото картината – на картината на света.
...
Една от най-впечатляващите възможности на изобразителното изкуство е, че визуализира процеса на превръщане на изобразителните средства в изображение – цветът да стане въздух, въздухът – форма, формата – енергия, енергията – материя, материята – темперамент.
...
Между науката и изкуството има една съществена отлика – докато първата не е длъжна да се грижи за сетивно възприеманата логичност, то изкуството не може да спре до “умното” изпълнение.
...
Добре е, че не може да не допускаме грешки. Грешките са част от градивото на почерка.
...
Може под слънцето да не е останало нищо ново, но съществуват точно толкова гледни точки към което и да е нещо, колкото са и точките (безкраен брой) по периметъра на една окръжност, от които може да се “визира” центърът й.
 

Пълният текст на книгата може да намерите   тук